обслужва добре човек, трябва сам да е бил обслужван, аз притежавах този замък, но се разорих и сърце не ми даде да напусна родното място!”
Подобни колоритни срещи имахме много и не само с датчани. Копенхаген е на стратегическо място и ежедневно там пребивават сензационни и популярни личности. Имам една среща, така необикновена и спираща дъха, че просто не мога да я пропусна.
Беше суров, зимен ден с обилен снеговалеж, движех се по главната търговска пешеходна улица „Стрьоет” и неволно се блъснах в тялото на висок мъж, загърнато във вълчи кожи и с ушанка на главата. Виждаха се само очите му,когато смутена вдигнах поглед да се извиня. Тези невероятни сини очи не бих могла да сбъркам с никои други по света. Ричард Бъртън! В отговор той ме бутна в отворената врата на някакво кафене, седнахме, той свали шапката и се засмя. Докато се представяхме един на друг, Бъртън кресна към минаващата сервитьорка “Уиски!” и тогава осъзнах, че великият артист беше пиян като талпа. Дори не ми дойде на ум да поискам автограф, а най-невъзпитано се ометох...
Има едно неподражаемо място в Копенхаген и това е увеселителният парк “Тиволи”. В онези години гъмжеше от хипита, свили там своя комуна, където неприкрито се употребяваха наркотици и копенхагенци го отбягваха. Но там и до днес е един от най-интересните театри в Европа, на чиято сцена се провеждаха изумителни концерти на изумителни звезди и състави. Там видях и чух Франк Дзапа, групата “Чикаго” с холограмен спектакъл, представление на великия Марсел Марсо и кого ли още не. За моя джоб билетите бяха едва ли не непостижими, но татко бе неумолим в желанието си да видя колкото се може повече.
Независимо, че бе минала през ужасите на фашистката окупация, Дания бе съхранила морала и достойнството на народа си. Обичаният от тях стар, днес покойник крал Фредерик, не само не бе напуснал столицата си тогава, но и невъзмутимо карал колело из нейните улици. Ценните сбирки на музеите, особено на прославената датска Глиптотека, бяха съхранени и техните съкровища са ми носели прекрасни мигове на съзерцание. А Русалката? Ах, малката прелестна Русалка на брега на Балтийско море, кацнала върху камък, отправила взор към морето, където чезнели следите на нейния любим... През годините вандали нееднократно я нападаха, но символът на прекрасния Копенхаген и днес е там, както и скромният паметник на великия Андерсен...
Харесвах нощния живот на Копенхаген повече, отколкото стокхолмския. Някак по-артистични и находчиви бяха тамошните клубове и дискотеки, забавлявах се искрено и буйно, така присъщо за младите ми години. В Дания се пие бира в гигантски количества, славата й , както и славата на датската шунка, от столетия носи заслужена гордост на жителите й. Има я в десетки видове и различни градуси, това си остана любимото питие