легендарния журналист Хараламби Трайков и днес зам. гл. ред. на “Труд”, аз се явявам в двора на училището, където са строени редиците на новобранците-гимназисти. Детска работа - бях едва на 13... Завучът, когото наричаха Заека, ми отвъртя един шамар за непристойно поведение и ме изгони. Вкъщи баба също ме плесна като ме видя и така всъщност свърши моето детство.

●●●●

-Vaska, will you please, take your place on the stage? Дрезгавият от многото цигари глас на любимата учителка Крис Бартлет ме отдръпва от съучениците, които до този миг разсмивах и с един скок аз се озовавам на сцената в гимнастическия салон. Репетираме The Importance Of Being Earnest на Оскар Уайлд, вече съм в 10-ти клас и партнирам на далеч по-зрелите ми приятели от 11-ти - Меглена Караламбова, Хари Аничкин, Ник и Поли. Играя 70-годишната Lady Bracknel, леля на главния герой. След няколко месеца играхме представлението на сцената на Военния театър и от смущение взех, та пих чай през воалетката на помпозната ми шапка! Цялата зала избухна в смях, а над всички се носеше звънливият глас на Мила Павлова - голямата звезда на Народния театър, близка приятелка на родителите ми.
Можех ли да предположа, че трийсет години по-късно пак ще играя леля, този път богата дама от Америка, във филма на Пламен Масларов “14-те целувки” по сценарий на Ивайло Петров? Неведоми са пътищата Господни... Но затова по-нататък.
Това е комай най-яркият ми спомен от годините в Английската гимназия. Щури купони, наказания и изключвания заради какво ли не – плочи на Бийтълс, нарушаване на униформената и училищна дисциплина, неспазване на това, неспазване на онова... Бях буйно дете, но се учех добре, работите ми по литература се разнасяха от клас на клас, обичах да подсказвам и да дразня учителите. Съученичките ми бурно се развиваха като жени, докато аз ритах футбол с момчетиите и бях в дъното на всяка училищна щуротия.
Още тогава в потайни кътчета на съзнанието ми се зародиха комплекси. Английската гимназия се славеше като връзкарска, събрала чадата на цвета на тогавашната номенклатура. Беше несправедливо, разбира се, това бяха умни деца, е, разбира се, с по-големи възможности, но това впоследствие се оказа от голяма полза. Днес вече е известно колко много представители на елита на държавата са излезли именно от Първа английска гимназия и въпреки неописуемо обърканата образователна система повечето станаха хора, с които може да се гордее не само малка България. С мнозина от тях и до днес поддържаме приятелски връзки и въпреки поизбледнелите спомени имаме чувството, че ни свързва нещо повече от обикновено съученичество.

●●●●

Абитуриентската вечер! За нея с месеци се подготвяха, особено момичетата от випуска.