Уважаема госпожо Ганчева,
Първо искам да Ви изкажа уважението си. Винаги са ми харесвали Вашата начетеност и Вашето възпитание. Според мен в това отношение сте като изчезващ вид, за съжаление. Липсват ми такива хора, както в личното ми обкръжение, така и в общественото и, особено, в медийното пространство. Естествено, има неща, които не одобрявам и които в коментарите Ви понякога дори ме дразнят, но няма приятели но вкус.
Тъй като призовавате да не сме анонимни, представям се – Маргарита Тодорова, филолог по образование, на средна възраст, работя близо двадесет години като редактор в медия. А сега към причината, която ме накара да пиша. Заложниците, взети в сливенския слон на „Инвестбанк”, и всичките 48 часа, през които четири телевизии ни заливаха с информация, бяха като кошмар. Благодарна съм като зрител, че имах почти мигновена информация, но съм потресена от поредното и особено крещящо доказателство за ниската езикова култура на така наречените журналисти в България. Творческата немощ не се проявява за първи път, но невъзможността на нито един от работещите в четирите телевизии БиТиВи, Нова ТВ, Канал 1 и ТВ7 да свърже едно изречение без да се запъне, ме потресе. Та тези хора не могат да произведат членоразделна мисъл, ако не им е записана предварително! Това, за съжаление, говори за ниската им обща култура. Не можеш ли да говориш без написан текст, означава, че не можеш да импровизираш, а това е много важно и дори задължително в електронна медия като радио и телевизия! Не си дадох труда да си записвам словесните „бисери”, пък и не искам да си запълвам паметта с подобен баласт, но съм сигурна, че Вие и други начетени зрители сте усетили тази безпомощност. Лошото е, че тя навява усещането и за безнадеждност. Телевизиите с най-голямо покритие в страната работят с кадри, които нито са истински грамотни, нито желаят за се научат и усъвършенстват, нито пък на някого от техните ръководители му пука. И тъй като се почувствах безсилна да променя нещо, реших поне да излея емоцията си, защото знам, че ще бъда разбрана.
На Вас, госпожо Ганчева, пожелавам здраве и късмет, а на котарака Хохо още много години да е Ваш медиен съветник!

Маргарита Тодорова
Неделя, 25 март 2011 г.