Васа Ганчева е родена на 29 април 1946 г. в София. Баща ѝ, Лалю Василев Ганчев (1914–1981), е деец на БЗНС, общественик и дипломат, а майка ѝ, Надя Александрова Ганчева (1915–1984), е журналистка. Сестра ѝ, Вера Лалева Ганчева (1943–2020), е литературовед, есеист, университетски преподавател и преводач.
От ранна възраст Васа и Вера изучават западни езици и вземат уроци по пиано – занимания, необичайни за повечето техни връстници тогава.
След завършването на английската гимназия в София Васа кандидатства английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но следването ѝ е прекъснато, след като баща ѝ е назначен за посланик на България в страните от Скандинавския север. Осемте години в Швеция, Дания, Норвегия и Исландия се превръщат в решаващ етап от нейното развитие. В Института за история и теория на театъра и киното към Стокхолмския университет тя изучава теоретични и приложни дисциплини, които определят бъдещата ѝ професионална посока. Усвояването на шведския език, адаптацията към различна културна среда и упоритата работа допринасят за бързото ѝ интегриране и за изграждането на трайни контакти в артистичните среди.
Животът ѝ в Стокхолм, Осло, Копенхаген и Рейкявик, където придружава баща си на официални визити, е изпълнен с впечатления и срещи. Паралелно с това тя работи и създава професионални връзки в областта на театъра, киното и културната журналистика – контакти, които остават значими през целия ѝ живот.
Носталгията по България и желанието за по-пълноценно общуване с близките ѝ я подтикват да пътува често до София. При едно от тези завръщания режисьорът Методи Андонов ѝ предлага да стане негов асистент във филма „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971 г.). Сътрудничеството им прераства в приятелство и се превръща в важна школа за младата режисьорка. Установила се в София, Васа бързо намира място в културните среди, публикува статии за театрални и филмови събития на Запад и събира в дома си млади творци, с които обсъждат литература, музика и актуални културни процеси.
Сред най-близките ѝ приятели тогава са Стефан Данаилов и съпругата му Мария, Георги Минчев, Тодор Колев-Адама, Стефан Мавродиев, Милен Пенев, Добромир Манев, Елена Жандова, Александър Бързицов, Северина Тенева, Климент Денчев. По-късно към този кръг се присъединяват Людмила Живкова и Иван Славков, Енчо и Катя Пиронкови, Любомир Левчев и Дора Бонева, Сули и Ани Сеферови.
Постъпването ѝ в Българската национална телевизия през 1972 г. поставя началото на нов етап – време на професионални успехи, но и на трудности, характерни за динамиката на телевизионната среда. В БНТ Васа работи с водещи журналисти и публицисти като Иван Славков, Тома Томов, Иван Гарелов, Кеворк Кеворкян, Николай Конакчиев, Васил Марков, Марко Семов, Димитри Иванов и други. Общите професионални стремежи и споделените ценности допринасят за нейното развитие и за утвърждаването ѝ като разпознаваема фигура в телевизията. След 1989 г. тя е неколкократно съкращавана като „неудобна“, но остава вярна на принципите си и отказва да се приспособи към компромисни