Васа Ганчева е родена на 29 април 1946 г. в София. Родителите й са видни личности в тогавашното българско общество – бащата, Лалю Василев Ганчев (1914-1981) , е деец на БЗНС, общественик и дипломат, а майката, Надя Александрова Ганчева (1915-1984) , е известна журналистка. Сестрата, Вера Лалева Ганчева (род. в 1943 г.) , е литературовед и есеист, университетски преподавател и преводач. Васа неведнаж е отбелязвала благотворното влияние върху развитието и изграждането й като свободомислещ и ярък творец, което й е оказвала семейната среда и атмосферата в дома на Ганчеви, уютен и артистичен, славещ се като място за срещи и общуване на знакови за времето фигури на българския политически и културен живот. От Лалю Ганчев двете му дъщери наследяват една от най-големите частни библиотеки в страната, в която има и немалко редки екземпляри на старинни и стари книги от български и чуждестранни автори. Не е случаен следователно фактът, че Васа Ганчева от крехка възраст е обичала да чете и както сама посочва, „страстната любов към книгите наследих от татко, а от мама – отношението към изяществото и в изкуството, и в непосредственото ми обкръжение, дори в баналния бит.” Родителите й я възпитават в духа на чист и искрен патриотизъм, толерантни и либерални са, но поставят пред нея и строги изисквания, за да я привикнат на трудолюбие и дисциплина. Отрано тя и сестра й Вера изучават по няколко западни езика и вземат уроци по пиано, нещо не особено характерно за повечето от връстниците им тогава.

Васа завършва английската гимназия в София, кандидатства английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, но следването й тук се осуетява от неочаквано за нея събитие: баща й бива назначен за посланик на България в страните на Скандинавския север (Швеция, Дания, Норвегия и Исландия) със седалище в Стокхолм. Това е началото на доста продължителен (осемгодишен) период в нейното съществуване, който без преувеличение може да се нарече повратен. В Института за история и теория на театъра и киното към Стокхолмския университет тя с огромно желание започва да изучава няколко дисциплини, теоретични и приложни, трупа ценни знания и опит, които предопределят професионалната й насоченост и съдба. Театърът и киното, а впоследствие и телевизията, която ги споява в неповторима амалгама, се оказват подходящи пространства, в които младата българка решава да разгърне вродените си заложби, своята интелигентност и талант. Те обаче не биха били достатъчни за сериозни постижения и изяви без упорития труд, усилието за приспособяване към съвършено различни социални условия, към хора със специфичен темперамент, навици и манталитет. Не минава много време и Васа е вече напълно интегрирана в тази среда – приятелите й стават все повече, пътуванията из Швеция и в цяла Скандинавия – все по-чести и полезни, а шведският език – все по-добър. Усвоява го със завидна възприемчивост не само в курсове за чужденци, но и пред телевизора, край радиоапарата, в театралните зали и в киносалоните, в шумни студентски компании, от професорите в института, от