на която Васа Ганчева посвещава близо четири десетилетия от своя живот и дава най-доброто от себе си. Постъпването й на работа в БНТ през 1972 г. отгръща не страница, а цяла книга в личностното й и професионално битие, гъсто изпълнена с хрониките на нейните мечти и постижения, но и на безсъниците, съмненията и огорченията, на конфликтите и неуспехите. Те са колкото индивидуални, толкова и колективни, поколенчески, съзвучни на патоса и проблемите на времето. В БНТ Васа се среща и работи с топ-журналисти и публицисти, със значими фигури в българското общество тогава като Иван Славков, Тома Томов, Иван Гарелов, Кеворк Кеворкян, Николай Конакчиев, Васил Марков, Марко Семов, Димитри Иванов и други, с които я свързват общи умонастроения и стремежи. Те с готовност й предават своя опит, дават й шанс да се изяви, да се квалифицира, преминавайки поредната си житейска школа, да получи известност, но и закалка, необходима за преодоляване на спънките и трудностите, които в немалка степен произтичат и от нейния горд, независим характер, от нежеланието й да прекланя глава и да прави компромиси със собствените си виждания и цели. В БНТ Васа Ганчева работи всъщност почти непрекъснато до смъртта си през 2011 г., но бива неколкократно уволнявана и съкращавана като „неудобна” след голямата обществено-политическа промяна у нас през 1989 г. , когато със свойствената й прямота и смелост тя отказва да приеме „пребоядисването”, фалша и низостта като спасителни алтернативи за нов тип социално съществуване, да се адаптира към компрометирани поведенчески модели, които будят у нея несъгласие, граничещо с възмущение. Антиконформистка, убедена привърженичка на истинската демокрация и на високата идейна нравственост, необходима за нейното осмисляне и постигане, Васа споделяше идеалите на социалдемокрацията, на „третия път”, по който отдавна и успешно бе поела Швеция, цяла Скандинавия, а и немалка част от Европа. В своите интервюта, статии и филми, в цялостната си дейност на вече затвърдил позициите си културен деец, признат носител на духа на новото време, тя ратуваше за чисти идеали и за високо художествено качество на масовата телевизионна продукция, бореше се срещу агресивната пошлост и наглата посредственост, срещу безвкусицата и вулгарността, воюваше с проводниците и крепителите им непримиримо и последователно, за което плати най-високата цена. През 2006 г. Васа отбеляза с многолюден „купон” своята 60-годишнина, 35 години телевизионна дейност и пет години на станалата без преувеличение знаменита, рубрика „ТВ мистерии”, списвана в най-тясно „сътрудничество” с не по-малко знаменития й котарак Хохо. С въображение и хумор тя създаде симпатичен тандем с домашния си любимец, който се ползваше с голяма популярност сред многохилядна публика. За съжаление не й беше съдено да осъществи мечтата си за „хеттрика на своя живот” – през 2011 г. тя възнамеряваше да отбележи нов трикратен юбилей: 65-ти рожден ден, четири десетилетия телевизионна дейност и пет години от създаването на „Вкусът на живота” , едно от най-гледаните и високо ценени седмични предавания