През 1972 г. Васа Ганчева постъпва на работа в Българската национална телевизия. Малко известно е, че нейната професионална кариера там започва в редакция „Информация и публицистика” като режисьор на предаванията „Всяка неделя”, „Панорама”, „Екран”, „Младост” и др. Впоследствие седем години работи над обзорното седмично предаване за култура „Журнал ЛИК”. Успоредно с дейността си в БНТ, тя пише статии за културни проблеми и явления, превежда от английски и шведски. Благодарение на нея за пръв път на български (през 1995) излиза знаменитата автобиографична книга на Ингмар Бергман (1918-2007) „Латерна магика”(1987), предхождана от сборника „Лице срещу лице”, излязъл у нас през 1984 и съдържащ Бергмановите киноповести (или филмодрами) „Сцени от един брачен живот”, „Лице срещу лице” и „Из живота на марионетките”. Последва го преводът на „Есенна соната”, чиято постановка, дело на режисьора Младен Киселов, се превърна в един от хитовете на българския театър през последните две десетилетия, а през 2004 г. на български беше издадена и творческата автобиография на Ингмар Бергман „Образи”, (1990), отново преведена от Васа Ганчева. Тя е известна и с преводите си на драми от Огуст Стриндберг (1849-1912), повечето от които са поставяни на столични и провинциални сцени („Госпожица Юлия”, „Бащата”, „Кредитори”, „Сонатата на призраците”, „Последното предупреждение”, „По-силната”…) Не са малко и романите от шведски автори, които е пресъздала на български език, в неин превод излезе у нас и поезия на Петер Кюрман (род. в 1942 г.). За постиженията си в областта на преводаческото изкуство Васа Ганчева беше удостоена с българо-шведската литературна награда „Артур Лундквист” .

Корици на част от книгите на шведски автори, преведени от Васа Ганчева

Сред телевизионните филми, които е заснела като режисьор (в повечето случаи по нейни сценарии) следва да се споменат тези за Людмила Живкова, Иван Славков, Любомир Левчев, Димо Димов, Георги Христов… Интересно за отбелязване е и нейното актьорско участие в игрални филми като „14-те целувки” (реж. Пламен Масларов), „Огледалото на дявола” (реж. Николай Волев) и „Бай Ганьо” (реж. Иван Ничев).
Важен поврат в нейната творческа кариера бележи ангажирането й (през 2001 г.) от вестник „Труд” за редовно сътрудничество с аналитични коментари за телевизионната продукция у нас. Предложението за това, както и станалото знаково заглавие на рубриката - „Телевизионни мистерии”, са на самата Васа Ганчева, а редакцията на вестника не закъснява да ги приеме и да й даде възможност не само да съживи, но по същество да възкреси телевизионната критика у нас, сякаш напълно изчезнала в годините на т. нар. преход. Успехът на рубриката е огромен, но не и неочакван – от позициите на опитен и компетентен „телевизионер” Васа „наблюдава под лупа синия екран” и нейните оценки, поднесени компетентно, но и с хумор, с разбиране на трудностите, съпътстващи дейността на това поприще, равносилна на ежедневна и ежечасна борба за качество, творческа реализация и завоюване на позиции, се приемат много добре и от професионалистите