… Стисни зъби и не спирай. Само у теб от публичните лица има останало милосърдие към изживелите по-голямата част от дните си хора.
Г. Лозанов има един особен, елегантен изказ – тип „папионков”, харесвам го, но си права, че с действията си е повече „пате в кълчища”. Видно е, че се забавлява – най-първо, като шеф на важен регулаторен медиен механизъм и с власт, но не споделям дистанцираното му, иронично поведение при тази безсрамна реалност в ефира. Не е достатъчно почтено. И достойно.
Благодаря за сайта на „Вкусът на живота”. Следя предаването, но повече се старая, а много малко предавания съм гледала, все изпусках часа. Така в нета ме устройва. Там ти правиш много елегантна връзка между поколенията с гостите, които имаш и избираш. Виждам и слушам с интерес личности, които са със значителен принос в националната ни култура, наука. Днес обаче политиката така върло навлезе в живота ни, че не можем да избегнем ежедневните си срещи с нея. Тези дебати за промени на пенсиите, кризата, която засяга всички сфери на социалния ни живот, необходимостта някой от управляващите да разясни логиката на мерките, които засягат и възрастните хора.
Наближава 24 май, а за покойната Вера Мутафчиева и българското й достойнство няма нищо. Не ми стигат думите за тази велика жена, „жена на всички времена” : „Благодаря ти, Господи, че ми вдъхна нахалство да пропиша, че ме сподоби с такъв калабалък от измислени човеци. Радвах им се, сякаш изненадващо ги срещам, вниквах в личностите им, ядосвах се, ако разкалят терена. Живот, докрай реален. А аз пък, макар неканена, бях се озовала сред тях и нямаше начин да се отърват от мене.” /Вера Мутафчиева. „Небивалици”/.
Та, макар че тя не е между живите, да поканите близките й, хората, които са работили с нея и са я познавали отблизо в някое от своите предавания на „Вкусът на живота”.
Поздрави

Мария Панчева
Събота, 15 май 2010 г.