До многоуважаемата Васа Ганчева
/По повод на бандата гарвани/*

Поздравления за силната Ви и справедлива статия в „Уикенд”! Изпитвах потребност да кажа същите неща за „кликата сценаристи” и „клонингите на Слави – Иван и Андрей”. Но кой ще даде трибуна на нас, обикновените хора, опиянявани от разни тв скудоумници? Затова много се зарадвах на тази ваша публикация, насочена толкова откровено към зрителите. Убеден съм, че тя ще подейства отрезвително на много зрители. Засегнатите персонажи едва ли ще реагират, а да си коригират поведението - абсурд! Телевизията сякаш прави хората самовлюбени егоисти, а в жаждата за рейтинг мнозина са готови да слугуват и на дявола, ако това ще ги държи на екрана и ще им носи пари. Благодаря Ви, че с погледа си върху изнесените факти помагате на порядъчните хора да си имат едно на ум. А на контролните органи дано им влезе най-сетне в практиката желанието да наказват за всяка една изцепка, която засяга човешкото или националното ни достойнство…
Винаги следя с интерес Вашите изяви. В моите очи Вашата дума тежи навсякъде и за всичко, по което изказвате мнение. И за това много ви се ще да знам какво мислите по два въпроса. Ако не съм прочел отговор или Ваш коментар по тях, моля да ми посочите източниците.
Първо, споделяте ли мнението, че телевизионерите /простете за думата/ си прехвърлят едни и същи политически персонажи и току ни ги навират ежедневно в очите, сякаш тия хора друго не работят, а са на периодично повикване? Нима няма умни хора с по-оригинални идеи и мнения по ежедневните проблеми на обществото извън София? Защо не се показват такива хора и неи се чуват мненията им?
Вторият ми въпрос е малко по-далеч от темата, но всъщност е показателен за високомерието и самочувствието, които сякаш вменява дългото присъствие на екрана. Става дума за израза „гръмотевична дейност” в прогнозите на известни наши говорителки-синоптички. Опитах се да им посоча, че по правилното би било „гръмотевични явления”, защото дейността е присъща на човека, с когото гръмотевицата не е свързана и не зависи от него. Надменно ми се подиграха и дадоха аргументи, на които и децата в „Малък коментар” биха се изсмели. От Института по български език изобщо не ми отговориха, така и не разбрах дали боравят с интернет. Не мога да се примиря, когато от такава трибуна вместо да ни възпитават, развращават мисленето и съзнанието ни, така ли е или не?
Като благодаря за възможността да Ви пиша, оставам
с най-добри чувства:

Киро Проданов, предприемач в малкия бизнес от Бургас

* Писмото е съхранено на разпечатка и не е датирано.