На Васа Ганчева

В китарата на залезния здрач

звучи успокоената надежда

и светлината стихва като плач

в едно небе, извито като вежда.

И сетният акорд ще отзвучи,

и пак ще бъде радостно и синьо,

и пак по нищо няма да личи,

че вчерашният ден оттук е минал...

Висока птича сянка прелетя –

Последвай я, тя знае тайно място,

Там не пристъпва никога смъртта,

Там любовта непобедимо властва.

Нели Дечева, април 2015 г.