Човешко е да се греши,    
божествено – да се прощава…
Но в оскърбените души
отровно цвете разцъфтява.

Защото умната душа
не може да очаква прошка
от примитивната тълпа,
обзета от греховна пошлост.

И тя си тръгна с поглед благ
от многолюдната пустиня –
далеч от този чалгаджийски свят,
измиващ своя грях със тиня.

Георги Константинов, юли 2011