цяло пренебрегван дотогава от националния ефир, към отразяване на вълненията на тази, все още най-образована част от народа ни. „Съпричастност, уважение и зачитане ще характеризират общата стратегия на предаването”, пише Васа Ганчева в споменатата по-горе концепция и продължава: „Задачата е да се внушава идеята не за оцеляване на всяка цена, но за одухотворен живот и за осъзнаване на собствената полезност, на важното място, което трябва да имат възрастните хора в обществото ни.”
Във „Вкусът на живота” всеки петък дефилират най-ярки представители на българската култура и наука, които получават възможност за пряк контакт със зрителите чрез откритите в него телефонни линии. Не след дълго „Вкусът на живота” става едно от най-популярните и обичани телевизионни предавания и за петте години
на съществуването му през Студио 3 на БНТ, откъдето то се излъчваше всеки петък, преминават не по-малко от 120 истински „звезди” на българския небосклон , мислители, творци, строители на съвременното ни общество . Благодарение на техния престиж и магнетично присъствие, подсилено от харизмата на водещата, от нейните уместни въпроси, от интелигентния й и разкрепостен начин да разговаря с тях, да обогатява тези диалози с допълнителни теми и сюжети, на безукорната телевизионна естетика, постигана и поддържана от талантливия му екип, мащабът и ефектът му далеч надхвърлиха неговия първоначално очертани зрителски кръг и го превърнаха в явление с национален обсег и значимост. „Вкусът на живота” се обяви в защита на най-високите критерии в областта на телевизионното творчество и изява, създавайки и истински златен фонд на българската култура, запечатал редица нейни достойни постижения и забележителни личности.

На 19 октомври 2010 година Васа Ганчева представя в БНТ предложение за обновяване на предаването „Вкусът на живота”, за да отговори то на изискванията на една нова по състава си публика, в немалка своя част младежка. От това предложение става ясно, че за своята нашумяла и гледана програма тя вижда нови социално-културни задачи, търси по-силен отзвук на въпросите, които се поставят в нея, по-далекобоен идеен и художествен ефект… Но независимо, че точно от такова предаване има нужда не само БНТ, вече е късно – „Вкусът на живота” от доста време е раздразнило някои отговорни фактори там с голямата си популярност и с творческата независимост на своята авторка и водеща, всъщност недосегаема като професионалист и личност за кулоарните интриги и обидното пренебрежение на някои от властимащите в БНТ, за ревнивото отношение към нейното творческо присъствие и успехи, за опитите да бъде уязвена, да бъде тласната към унизително и нелепо подчинение на ограничени хора. Предаването все пак продължава да се излъчва едночасово, макар и в кажи-речи негледаемо програмно време, когато голяма част от най-преданите му зрители са на работа и затова са принудени да следят повторенията му в късна нощ или призори, но постепенно то бива напъхано и в програмна схема с крайно недостатъчната продължителност от 27 минути. Така и не го качват на сателитната програма