Уважаема госпожо Ганчева,
Искрено се надявам това да е Вашата поща и Вие да четете тези писма.
Не знам откъде да започна. Майка ми редовно си купува жълтата преса, особено в. „Уикенд” и аз понякога разлиствам страниците. Понякога с интерес, понякога от скука, но един ден попаднах на Вашите статии и се зачетох… Доста интересни, остроумни и най-вече верни.
Но не исках да Ви пиша това. Не исках да Ви хваля или да се подмазвам. Исках само да Ви кажа, че сега ще кандидатствам журналистика и на изпита трябва да се прояви голяма оригиналност /не изключвам и другите критерии като богата култура, запознатост с актуалните новини, правопис, пунктуация и пр./ Може да се каже, че благодарение на Вас започнах да купувам вестника и да черпя от Вас остроумие и оригиналност, нужни ми за изпита. Благодаря!

П.П. Не Ви пиша, за да си видя името във вестника или за да изживея своята петминутна слава. Не Ви пиша, за да ми благодарите или нещо подобно. Пиша Ви, защото искам да знаете, че има човек, който се учи от Вас и да продължавате все така.

Христо Пелов
Четвъртък, 8 юли 2010 г.