Не се наемам да обсъждам в подробности политическите взаимоотношения на баща ми Лалю Ганчев с тогавашния шеф на БЗНС Георги Трайков и с Тодор Живков. Винаги съм уважавала, дори обожавала баща си, в моите очи, както времето доказа и в очите на обществеността, той беше смел и честен човек, не се подмазваше и не премълчаваше. Беше общественик на широк фронт, участваше активно в живота на страната, прочут оратор, редовите земеделци го боготворяха и му вярваха. Беше и хубав, елегантен мъж, не криеше слабостта си към артистичните среди, дружеше с най-добрите от художествената ни интелигенция. Човек с напредничави схващания, влачен по концлагери преди Девети септември 1944 г., той беше високообразован и модерен политик.
Тогава най-мекият начин да отстранят някого от политическия живот на страната, бе да го изпратят на работа в чужбина. И понеже рангът на баща ми в държавната йерархия не бе нисък, той бе изпратен на работа като посланик на България в Скандинавия със седалище Стокхолм. Швеция, Норвегия, Дания и Исландия станаха територии на дейността му за дълги години. Тъгата по България, откъсването от земеделското движение, мъглявото и неизвестно лично бъдеще го тревожеха, но той с присъщата си жар се впусна в работа, чиито резултати са наяве и днес.
Така се озовахме в Стокхолм и започна период в моя и на семейството ми живот, който ще остане завинаги незабравим. Бях осемнайсетгодишна, знаех езици, бях пътувала, чела и чула достатъчно, за да не изпитвам телешки възторг от наистина невероятния скандинавски регион, от високия жизнен стандарт, лъскавите магазини и кина. Майка ми винаги е имала висока битова култура, знаеше немски, бе опитна журналистка и отлична домакиня. Сестра ми Вера вече завършваше славянска филология в СУ, сгодена бе за поета Владимир Башев и мигновено се впусна в изучаване на културологичните ценности на скандинавците, нещо, с което професионално се занимава и днес. По линия на международните отношения на БЗНС със сродни центристки партии по света татко имаше много политически връзки, които веднага установи и затвърди.
Въобще семейството ни бе добре подготвено за този чужд свят, който се оказа свят на добри приятели с живо, неподправено отношение към далечна България. Разбира се, това са монархии, в които дворцовият и дипломатическият протокол бе на изключително завишено равнище и изучаването му, макар да не ни затрудни, бе истинско изпитание. Блестящата кралска каляска, хофмаршалите, фракът, дългите рокли и белите ръкавици едновременно ни забавляваха и задължаваха. Старият тогавашен крал Густаф VІ Адолф бе страстен любител археолог и първата бащина визита за връчване на акредитивните писма се бе превърнала в нарушение на всякакъв протокол. Двамата говорели близо час, обърквайки графика на визитите в Двореца. Накрая старият крал подарил на баща ми панер с прекрасни шведски ябълки в отговор на посланическите