А Министерството на образованието непрекъснато бълваше нови образователни схеми, въведоха производствено образование и така се озовах в ЦУМ, където продавах като стажантка ризи, килими, парфюми и грамофонни плочи. За артистичната ми натура тази дейност беше донякъде забавна, но на висок глас се възмущавах, че вместо това бихме могли да учим стенография и машинопис, гръцки или латински. Пеех в хора, играех в драмсъстава, танцувах народни танци – де що имаше училищна инициатива бях първата! Обожавах карането на зимни кънки, всеки ден бях на пързалката, а през ден - в басейна на Спортната палата, където плувах състезателно. Спортът на млади години, живото участие във всичко, което е движение на ума и тялото, изградиха у мен здрав организъм и неспокойна душа.
Та абитуриентската ни вечер бе в “България” - след Руския клуб най-шикарният ресторант. Тогава за пръв път отидох на фризьор, след което топнах фризираната си главица в кофа с вода и си се сресах както обикновено. До днес не обичам тези процедури... Роклята ми бе скромна, но от бледолилава белгийска дантела, осигурена от татко. Най-веселият ми съученик Вовата, внук на прочутия генерал Панчевски, ме взе с някакъв древен военен автомобил и така тържествено изминахме двестата метра от къщи до “България”.
Купонът беше весел, но над главата ми тегнеше дамоклевият меч на двойката по поведение и рискът да не ме допуснат до матура бе огромен. И ми хрумна, та се втурнах да поканя на хоро тогавашния ни директор, изключително неприятна и кривогледа персона, който се беше барнал за най-големия ни празник в сандали и с отворена риза. Впоследствие нашият клас му подари свястна риза, обувки и вратовръзка, да се научи как да се облича и държи. И тъй, докато тропахме хорцето, почнах да му се умилквам и да го разсмивам, човекът се предаде и обеща да оправи нещата, като не пропусна да намекне, че искал да има кола “Волга”. А по онова време баща ми бе зам. министър на търговията, колите се даваха с бележки и бе повече от ясно накъде биеше комунистът Шопов.
Матурата бе някакъв кошмар, сбъркани задачи по математика, учители по английски водеха изпитите по физика и химия, хаос и ужас. Но всичко мина добре и аз се озовах кандидат-студентка по английска филология в СУ. С нетърпение очаквах обаче есента, за да кандидатствам във ВИТИЗ, за което баща ми не даваше да се издума. Странно, човекът, който сбираше дълги години у дома най-артистичното ни общество, се опълчи срещу решението ми да стана актриса! Опълчи се и срещу молбата на мама да ми предостави бележка за привилегии като дъщеря на активен борец срещу фашизма, още повече, че той беше в ръководството
на същия този комитет. Но аз изкарах приемните изпити, бях в челната десятка на приетите и точно тогава падна гръм от ясно небе. Заминавахме за Швеция!

●●●●