или спектакли, в Стокхолм пристигаха за концерти звезди от цял свят, увличах се по рок-културата и много, много четях.
Баща ми постигна невероятен успех с първия безвизов режим между България и западна държава. Двамата с мама канеха многобройните си приятели интелектуалци и политици от България да им гостуват в Скандинавия, запознаваха ги със скандинавската интелигенция, създадоха се полезни връзки. Никога няма да забравя един безкраен, слял се с вечерта следобед, когато ни гостуваха Богомил Райнов, Георги Джагаров, Цветан Стоянов, Генчо Стоев, моят приятел Методи Андонов – татко ги срещна с Артур Лундквист, Петер Вайс и други видни личности в Швеция. Разговорът прерасна в оживен идеологически диспут, всички спореха и отстояваха кредото си, превеждах като бясна, екзалтирана от необикновената среща. Снимките оттогава винаги ме ентусиазират за неизбежните родства между интелектуалците по света.

●●●●

Дипломатическият живот в Скандинавия бе много оживен - работеше се в четири страни, приличащи си само на пръв поглед. Казват, че шведите били англичаните на севера, норвежците – тамошните руснаци, датчаните - французите. Между тях границите бяха фиктивни и направо не се усещаше преминаването от една в друга. Особено атрактивно бе пътуването до Копенхаген – с ферибот от Хелзингборг до Хелсиньор, известен с прочутия замък на Хамлет. Красива, малко мрачна сграда в зеленикави тонове, претъпкана като повечето скандинавски замъци с картини и вещи от епохата.
Пътуването с ферибот между отделните страни е истинско преживяване. Алкохолът и шоколадът са евтини като в безмитна зона и там потомците на някогашните викинги здравата му отпускат края. Казват, че често пътуват насам-натам без дори да слизат на брега през целия уикенд, за да се отдадат на пиене и ядене на корем.
Копенхаген поразява не само с красотата, но и с невероятния си чар и атмосфера. Датчаните са сърдечни, непретенциозни и трудолюбиви хора, изключителни домошари. Домовете им са оформени в типично скандинавски стил и с високи дизайнерски умения. Особено впечатление ми правеше способността на датчаните да осветяват домовете си -почти никъде не се вижда горно осветление, светлината струи дори от декоративните растения. Въобще скандинавците са майстори на осветлението, климатът им е мрачен, зимата е шест - седем месеца дълга, съмва се в 9, стъмва се в 13 ч. И късият ден ги е научил прекрасно да владеят осветителското майсторство и не само домовете, но цялата градска инфраструктура е направо художествено осветена.
С татко отсядахме години наред само в един и същи хотел - “Меркюр”, на една от главните улици в сърцето на града. Уютен, елегантен и най-вече