пастир, повече организатор, отколкото създател... Тежки и жежки отговорности, които сама нахлузвах на гърба си като самар и пак така сама се пришпорвах по стръмните пътеки на професията.
И ето че Моята нощ се изправи срещу мен подобно на тъмно огледало, откъдето весело занамигваха спомени, сладки или люти, но мои, лични, принадлежащи единствено на мен, приканващи ме да протегна ръка, да ги взема в шепа и бързо да ги пръсна върху монитора. И така да оформя пасианса на досегашния ми живот, дай Боже, неминал чак пък толкова нахалост.

●●●●

- Бързо, Васют, че идва учителката по френски!
Едва се откъсвам от проснатата върху леглото рокличка със закрепени отзад огромни криле на пеперуда. В училище ще има детска забава и мама ми е спретнала този прелестен костюм, който май някак не се връзва с леко гърбавото ми носле, с изрядно подстриганото бретонче и със синините по крачетата... Палаво дете съм, умно и будно, знам “Опълченците на Шипка” като по вода, нашите все ме карат я да рецитирам, я да изпея по нещо пред неспирно точещите се у дома гости.
Учителката идва, годината е 1953-а. През прозореца виждам как байчото от Военно-историческия музей на “Скобелев” полива двора. Внезапно водата от маркуча спира, той учудено се звери, в това време завиват сирени, учителката се спуска към радиото и след малко се провиква: „Сталин е умрял!” Урокът пропада, оставам в къщи сама, някак притеснена съм, душно и тясно ми е. За кой ли път меря рокличката, но усещането за нещо извънредно, необикновено дълго не ме напуска...

●●●●

Звукът от мятането на колосаната покривка върху масата е хем режещ, хем свистящ като внезапно извил се вятър. Едва завърнала се от работа, мама слага масата за гости.Тя е журналистка, работи в списание ”Жената днес”, много е заета, много е красива и много хубаво ухае. Пътува доста в чужбина служебно, носи ми обувки, много обувки имам, та до днес изборът им скандално ме смущава, все не мога и не мога сама да си харесам -липсва ми мама...Задъхано разправям, че на тавана на ул. „Княз Борис” 1 № 44 , където живеем, са заловили диверсант с бомби и пистолет.Тя се плаши, аз се смея и очаквам да се върне татко и да ми донесе моя любим „Аерошоколад”.
Вера учи на бащиното тежко баварско бюро, аз се завирам отдолу и затраквам на пишещата машина “Континентал” - сухи репетиции, без да подозирам колко хиляди страници ще изпиша един ден...
Часове по балет в Двореца на пионерите, драмкръжок в училище, спорт, уроци по френски и английски, тройка по смятане, шестица по български, игри, игри, игри и сбивания