подаръци. Впоследствие татко бе доайен на дипломатическия корпус в Швеция и кавалер на всички най-висши държавнически и кралски отличия.
А аз учех шведски, оглеждах се за висш институт, правех запознанства, изграждах приятелства. Имаше нещо като клуб за такива като мен и там се срещнах и сприятелих с тогавашния кронпринц, а днес крал на Кралство Швеция Карл ХVІ Густаф. Забавното е, че с него сме астрални близнаци - родени сме на една и съща дата, дори часовете съвпадат. Изискани партита, коктейли и приеми, съответен гардероб и безкрайно миткане из прекрасните скандинавски столици бяха любимите ми занимания. Но падаше работа и то каква!
Още от първите дни баща ми строго се разпореди да навляза подробно в посолските работи, за да бъда дясната му ръка. Посолството, макар и малобройно, гъмжеше от ченгета и бързо-бързо свикнах със секретарската работа,без на практика да бях извършвала такава. В кошмарите си още чувам гласа на татко: “Васют, ставай, ще изпуснем самолета!” Не само енергичен, но и много съвестен бе моят татко, като посланик за четири страни той разгръщаше огромна работа - търговия, туризъм, политическа дейност, обмен на визити, културна дейност. Беше способен, обаятелен, постигаше видими резултати и хората го уважаваха дълбоко. Ценеше помощта ми, гордееше се с мен, но ми изкарваше джигера от бачкане, въпреки че умело ме възнаграждаваше и стимулираше.
Гостоприемен и сърдечен, татко бързо схвана слабото място на скандинавците и вместо определените приеми по националните ни празници даваше тройно и четворно повече такива. Навремето основател на Винпром, той получаваше от България големи количества качествен алкохол, който държеше под ключ, но и който му даваше възможност да черпи новите си приятели, да създава нови, ценни връзки. А мама, милата, се впусна в необятна кулинарна дейност и, както само тя умееше, приготвяше вкуснотии и подреждаше невероятни трапези. Помагах й колкото можех, от малка готвенето ме е увличало, но след подобни приеми не можехме да си кажем имената от умора. Нямаше възможност за наемане на допълнителен персонал и кажи-речи всичко вършехме сами.
Приеха ме в Института за история и теория на театъра и киното в Стокхолм. Всъщност това беше огромен департамент, наподобяваше колеж, ала изискванията бяха много високи и там не само научих изключително важни неща, но и се срещнах с невероятни личности като Сартър, Уескър, Пинтър, Симон дьо Бовоар, Петер Вайс, Ингмар Бергман, които гостуваха и изнасяха лекции в института. Атмосферата бе непринудена, но изпитите трудни, колегите ми бяха от различни националности, действието се развиваше в края на шейсетте години, хипи-движението бе в пълна сила, бушуваха войни във Виетнам и Африка , майските събития не подминаха и спокойна Швеция. О, бяха наистина суперинтересни времена! Същевременно не пропусках нови филми