с момчетиите от съседната улица “Гургулят”. Пак там, от входа на стара кооперация, често излиза исполиноподобен мъж със сключени гъсти вежди и пронизителни черни очи. Георги Караславов. Внушителен човек, чиято поява спираше за миг игрите ни като в стопкадър.
Детство мое...Улицата, училището и... татковата библиотека. Нищо не е така близко до сърцето ми както споменът от безкрайните редици, великолепно подвързани и елегантни книги.Обичах да издърпвам някоя и да се сгушвам в огромния фотьойл, но преди това баща ми строго е проверил дали съм си измила ръцете. ”Книги с мръсни ръце не се пипат!” По-късно, в гимназията, със съученички обичахме да хапваме в новооткритата “Козница” - модерна закусвалня в центъра на София. И за пари продадох в антикварната книжарница два-три романа от Евгений (Йожен) Сю, стари и ценни издания, излезли на български в началото на ХХ век.Още ме боли задникът от боя, който татко ми хвърли, сгънал ме върху облегалката на същия този фотьойл...

●●●●

На мамината тоалетка (спалнята е изискана, от орехово дърво, с орнаменти) има пудриера, привличаща ме като магнит. Позлатена, с изгледи от Москва и Болшой театър, а като се отвори зазвучава адажиото от “Лебедово езеро” и отвътре изскача въртяща се балерина. Тази вещ ме хипнотизираше, обичах да се ровя из маминия гардероб, за онези времена богат, та пребогат. Всичко бе подредено под конец, но мама не даваше да се разместват нейните и на татко дрехи, та доста усилия ми трябваха, след фръцкане пред огледалото с мамините рокли, да ги подреждам отново.
На ул.”Иван Вазов” № 9 (странно, но след много години заживях на същата улица!) е шумно, децата ме викат отдолу за игра. Но аз имам урок по пиано - каква досада, Боже мой, каква досада...Преподава ми съсухрена възрастна жена, сестра на професор Андрей Стоянов. Академична и скучна, тя така и не успя да ме пристрасти към инструмента, въпреки многообещаващите ми според някои качества. Та един ден покрай къщи минаха вехтошари и без даже да ми мигне окото продадох омразното пиано. И пак бой - напълно заслужен.
Виж, Танти обичах! Жена на средна възраст, с “буржоазно минало”, знаеща няколко езика, тя ни даваше уроци на мен и на Вера по английски и френски, понякога обръщаше и на немски. Разделихме се чак след гимназията, но на нея дължим страшно много.

●●●●

Мама е в Прага, татко е в Китай. Годината е 1960-а и аз се стягам за първия учебен ден в Първа английска гимназия. Въпреки че вече бях напреднала с езика, нашите ме записаха в подготвителния клас, за да се изравня по възраст и знания с връстниците си. С пуснати дълги коси, червен чорапогащник и пуловер, въоръжена с пистолет-играчка, взет назаем от Гошо, син на