режим. Не ям цял ден, а нощно време, като се прибера, цялата влизам в хладилника. Това не е подходяща професия за жена.“

Покрай приятелите, колегите, любимите хора, в живота на Васа има един специален човек – сестра й. Вера Ганчева е преводач, издател, специалист по скандинавистика. Преди демокрацията тя е била главен редактор на сп. „ЛИК“, заместник-главен редактор на сп. „Отечество“, дългогодишен директор на издателство „Народна култура“, директор на Народната библиотека, сега – директор на издателство „Хемус“.

„И двете се стремим да живеем колкото се може по-пълноценно, по-класно, както казват руснаците. В нас е инвестирано много – от страна на семейството ни, на държавата, на обществото. А ние, от своя страна, сме убедени, че трябва по някакъв начин да се отблагодарим. Скандинавският регион е много особен, с много задълбочен психологизъм. Може би идва и от климата им – половин година е тъмно и студено. После пък, като се изцъкли слънцето, не се маха два месеца. За да учи човек тази литература, тези езици, тази култура, се иска малко повече от това да е един обикновен филолог.“

Според Васа, сестра й е много специален човек, чиято съдба са книгите.

„Смело мога да кажа като обикновен читател, че годините, през които Вера ръководеше издателство „Народна култура“, бяха златни. Викаха я едва ли не всяка седмица в ЦК, за да обяснява защо издава точно тези и тези книги. Беше създала мощен екип от най-добри поети, писатели, преводачи.

След демокрацията, разбира се, я предадоха. Никога не е криела, че е с леви убеждения. Отиде в издателство „Хемус“. Сега то е наше и се казва „Хемус груп“. Продължаваме да издаваме хубави книги, но много по-рядко, отколкото преди, защото ситуацията е кошмарна. Свестните книги трудно се харчат. Издаваме предимно скандинавска литература – коя книга със субсидии, за коя ние сами си помагаме. Издаването на такива книги не трябва да спира. В Скандинавия не че няма интерес към България, а няма кой да работи за популяризирането на държавата ни. „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков е преведена и отдавна виси в едно издателство, просто няма кой да бутне. То трябва и малко пари да се дадат.“

Вера Ганчева работи и две години като директор на Народната библиотека.

„Имаше слух, че са я махнали заради онова заведение, което направи там. А с парите тя компютризира библиотеката. И не сбърка. Вера е изключително работлив и стойностен човек, непрекъснато превежда и редактира.

Ние невинаги се разбираме, защото сме много различни. Скарваме се по малко, предимно заради битови неразбории. Характерите ни са различни.Аз съм човек бохем, обичам компаниите, тя е по-затворена, не си пада чак толкова по тия неща. Макар че и двете имахме бурна младост. Но човек като е млад, това е нормално. Беше предложена за посланик в Швеция. 30 години е работила за идеята България да получи Нобелова награда, а пратиха едно бивше ченге. Това е оскърбително за страната. И не го казвам, защото Вера ми е сестра. Мога да дам и други примери с хора, които изобщо не са ми роднини и с които постъпиха по същия начин. България