Като мъж и като актьор беше величие, идол за мен.

Докато учех в колежа, идваха много интересни хора. Там дойде Харолд Пинтър, с когото се запознах, а по-късно се сприятелихме. Понеже от малка съм страстен меломан, ходих в Стокхолм на концерти на „Бийтълс“, на „Ролинг Стоунс“, на Том Джоунс. В Копенхаген гледах Франк Синатра, Сами Дейвис Джуниър, Дийн Мартин. Пак там гледах Франк Дзапа. Беше изумително, защото той излезе с една тоалетна чиния на сцената. Гледала съм „Кисс“ – шеметни костюми! Това говори за една голяма сценична култура. Това е екстравагантно изкуство. Спомням си тук, когато Емил Димитров се появи с едно лъскаво сако, му спряха концерта. Такава простащина! Спомням си невероятните изпълнения на Чикаго, Елла Фицджералд, Дюк Елингтън.

Понеже Швеция е богата страна, там непрекъснато се случват събития. Може би имат комплекса на по-малките нации и гледат да дръпнат напред, да са по-първи...

Няма да забравя фантастичния концерт на феноменалния китарист Сеговия в Кралската опера. Почна да свири и една дама се разкашля, ама се дави от кашлица. Той спря и каза: „Мадам, излезте спокойно, аз знам какво е, пушач съм, ще ви изчакам“. Такъв джентълмен!

Спомням си Артур Рубинщайн. Шведите са много музикален народ. И затова имат такива добри състави и балет. Даяна Рос съм я гледала в най-скъпото заведение там по онова време – „Berns”. Там се вихреше и нашата Леа Иванова. Нея страшно много я харесваха. Там пееше и Лиана Антонова. Това не бяха кръчмарски певици. Леа е подгрявала на големи звезди, включително и на Жозефина Бекер. Тя беше буйна, темпераментна, много обичаше български народни песни и когато ги разиграваше, всички ставаха да играят. Страхотен артист и човек! Баща ми все им подновяваше паспортите – да са по-млади, защото търсеха до 40-годишни.

В Гьотеборг съм гледала и световната премиера на „Джизъс Крайст Суперстар|“. Шведска постановка. После я поставиха и в Лондон. Бях смаяна и от идеята, и от изпълнението. Този период ми донесе безброй щастливи моменти.“

Покрай многото българи, които посещават Скандинавия в онова време, Васа се запознава и с Методи Андонов. През 1970 г. той й предлага да стане негова асистентка в шпионския филм „Няма нищо по-хубаво от лошото време“. Оператор е Димо Коларов, участват кажи-речи всички тогавашни български звезди.

„Причината да изберат мен за асистент беше дългото ми пребиваване на Запад. Самият Методи е от Трънско и искаше да бъде сигурен, че обстановката ще е автентична. Снимаше се във Виена, в Гданск, в Краков – все места, които наподобяваха холандската архитектура. Защото действието на филма се развиваше в Амстердам. Това беше много щастлив период от живота ми. Освен че се сприятелих с големите звезди, започнах да научавам и занаята. И това ми реши съдбата.“
След това започва подготовката за „Козият рог“, където Васа отново е поканена. Само че тогава идва едно обаждане.

„Обажда ми се Иван Славков и казва - ела утре в еди-колко си часа у нас. Отивам и кого да видя – млади журналисти, аз единственото момиче, и на тия 15-16 души Иван Славков и