Каквото и да говорят привържениците на теорията за „равния старт“ в живота, такъв просто не съществува. Едно е да се родиш и израснеш в някое затънтено село, а съвсем друго е, когато характерът ти се формира в столицата. И тук дори не става дума чак толкова за разликата във финансовите възможности на родителите. Много по-важни са възпитанието и самочувствието, които те дават на децата си.

В това отношение Васа Ганчева е привилегирована. Да израснеш в центъра на София, в семейството на Надя и Лалю Ганчеви, си е направо подарък от съдбата.

„Баща ми беше земеделски трибун, една от най-ярките личности в БЗНС. Беше верен последовател на Стамболийски и до края на живота си не се примиряваше с конформизма. Поради това влизаше в конфликти с Тодор Живков, Георги Трайков, Петър Танчев. Много страдаше за това, че не го разбираха.

Баща ми беше европеец в пълнокръвния смисъл на тази дума. Получил е образованието си в Париж и Белград, беше изключително начетен човек. Със сестра ми Вера сме наследнички на една от най-големите частни библиотеки в страната – над две хиляди тома с изключително прецизно подбрана и подредена литература.“

Преди 9 септември 1944 г. Лалю Ганчев е прибиран по концлагерите заради левите си убеждения. След тази преломна дата обаче животът му става по-добър. В различни периоди бащата на Васа е член на Постоянното присъствие – управляващият орган на БЗНС, зам. министър на търговията, член на Държавния съвет, член на Световния съвет на мира... Васа го помни като изключително жизнерадостен и гостоприемен човек, неразривно свързан с българската интелигенция.

„У нас са гостували изключителни личности – професори, журналисти, художници. През всичките години в дома ни винаги е било пълно с интелектуалци. Спомням си Елисавета Багряна, Петър Динеков, Блага Димитрова… И много интересни чужденци са идвали...
Тогава редовно се ходеше на театър, на изложби, след което всички се събираха у нас. Най-напред живеехме на ул. „Иван Вазов“, после – на „Оборище“, където съсед ни беше Павел Вежинов. Баща ми имаше ключ от неговия апартамент, както и той от нашия. Бяха страхотни приятели. Течеше едно непрестанно движение между апартаментите.

По-късно ние със сестра ми присъединихме и нашите компании към вече съществуващите. Разговорите, които се водеха, бяха изключително интересни – разразяваха се бурни скандали и спорове. Позициите бяха най-различни. През 50-те години се спореше за сталинизма, през 60-те – за демокрацията, обсъждаха се събитията в Унгария, Чехия… Баща ми много се вълнуваше от всичко това. Беше истински демократ, много широко скроен човек, верен на идеите си, идеалист. Той е бил прочут като огнен оратор. Може би съм наследила нещо от неговата дарба. Събирал е многолюдни митинги.“

Васа смята, че именно заради разностранните си интереси и широката си култура баща й е бил недолюбван от политическата номенклатура, от хората, които са заемали високи партийни и държавни постове в онзи период. Изпращат го в Швеция като посланик за скандинавските държави, където изкарва повече от 8 години. По онова време