но и беше на място в работата си.

Конкуренция, приятелства... само за любовта не сме споменали досега. Хайде да споменем. Още повече, че някогашният съпруг на Васа Ганчева се казва Михаил Белчев.

„Запознахме се на един бал на телевизията. Мишо беше женен за една лекарка. И така... пламна любов. Тогава фестивалът „Златният Орфей“ беше много важен за мен – и в творчески, и в личен план, заради връзката ни с Мишо.

Оженихме се. Весело си изкарвахме, защото и двамата сме бохеми, никога не сме се правили на сериозни, каквито всъщност бяхме като професионалисти. Мишо беше голяма звезда. Издаваше по една-две плочи на година. Правеше много турнета. Кой знае защо, по едно време реши да става режисьор и замина за Ленинград. И така бракът ни се разпадна. Той отиде там да учи, аз задълбах в работата си тук... Разведохме се, но и досега с Мишо сме много добри приятели.

Най-важното е чувството да е подплатено с приятелство. Аз съм добър приятел. Не знам какво е завист, не знам какво е злоба. Цял живот съм се радвала на постиженията на колегите, помагала съм им. Не съм и клюкарка, забравям бързо. И ми викат Васа гафа, защото непрекъснато правя гафове – за това кой с кого спал или на какъв пост бил и какво направил... А и съм достатъчно заета, за да помня такива глупости.“

Учителите на Васа в режисурата. Кои са те?

„Първо съм се учила от Методи Андонов. Целият му екип – асистенти, оператори – бяха железни хора. А в телевизията съм се развивала сама. То, общо взето, нямаше от кого да се уча. И Хачо така се е развивал. Правел е всичко. Уважавам го, защото много е къртил. С него никога не можем да бъдем добри приятели, макар той да твърди, че много ме обича. А ми е правил номера...
Изобщо от кого да се уча? Тогава нямаше такъв обмен, нямаше сателит. И все пак нещата се получаваха. Получих грамота от фестивала „Златната роза“ в Монтрьо заради един концерт на ФСБ. Ценяха ни. Имам и от Монреал награди. Сега гледам БНТ – има възможности, но не произвежда конвертируеми продукти. Няма какво да покаже. Бедата е в това, което извърши Иван Костов“

Хайде сега, защо пък Костов?
„Костов извърши геноцид. Чрез тогавашната генерална директорка Лиляна Попова уволни много хора, за да „санира“ телевизията. А целта беше да останат само седесари. Изгони целия творчески колектив. Това изтръгна сърцето на телевизията, която не можа да се възстанови и дори в момента е още на системи. Не може без творчески кадри. Само техника и журналисти не са достатъчни. Тъгувам, защото 27 години бях в телевизията. Но все се надявам, че един ден ще се върна. Не мога да се откъсна от нея. Това е нещо кармично. И нощно време сънувам, че снимам. Болезнена, нелечима болест.

Обаче има и друго. Редовно ми се обаждат близки да подготвям децата им да кандидатстват телевизионна режисура в НАТФИЗ. Незабавно ги отклонявам, особено ако става дума за момичета. Много е тежка тази професия. Всичките ми колежки преживяват драми в семействата си – няма събота и неделя, няма регламентирано работно време, няма почивки. Работиш непрекъснато. Качих килограмите от този ужасен