с тези командировъчни. Тъгувам точно по тоя тип колективизъм. Иначе съм индивидуалист, не обичам тълпите, не се вписвам във всяка компания, колкото и да съм контактна. Но този колективен труд ми липсва.

Бяха прекрасни години. Спала съм дори на земята в палатка. Не се страхувам от никакви условия. Може би точно, защото съм живяла добре, не съм се гнусила от нищо, което ми е предлагала работата. Работила съм и в Странджа, в Сакар при ужасни условия – палатки, дъжд, змии, но не съм отстъпила нито веднъж от фронта.

И събирахме дневните на хората. Вместо да ядем хляб и наденица, си правехме после един купон с печени агнета и запомняхме такива командировки. Затова и изразът „С Васа на маса“ си остана легендарен.“

В момента Васа Ганчева подготвя документален филм за Людмила Живкова. Сценаристи са Петя Тетевенска и Стефка Калева. Първата режисьорка, която канят, се отказва по здравословни причини. После се обръщат към Васа.
„Когато ме потърсиха, веднага реших, че това е само за мен и няма да го дам на друг. Ние бяхме близки с Мила, а и аз съм от същата епоха. Основната идея на филма „Последните седем години от живота на Людмила Живкова“ е да се предаде точно епохата през призмата на нейната дейност.

Веднага се сещам, че от някои среди ще полетят клишираните обвинения в реживковизация и апологетика на социалистическите времена.

„Не, филмът няма да бъде апологетичен. Трябва да е много обективен. Разбира се, че има моменти, в които е необходимо да се говори за нейните постижения. Светът припозна България като културна страна благодарение на нея. Сценарият е много хубав. Искам този филм да стане и малко артистичен, каквато беше и Мила. Тя обичаше нещата хем да са изработени докрай, хем да имат фасон. Людмила Живкова заслужава такъв филм.“

Успя ли Васа Ганчева да си отговори на въпроса каква точно роля играеха в живота на Людмила Живкова окултните науки?

„Вярно е, окултното я влечеше. В никакъв случай обаче не беше нито чалната, нито обсебена от всякакви вероучения, за да не знае какво върши. Напротив. За жалост, животът й се прекъсна в най-хубавите години. Тя имаше грандиозни планове за България. Някои от тях спокойно можеха да се осъществят. Искаше страната ни да излезе на пазара на света, да се знае за нея. В онези толкова силно херметизирани времена това беше много трудно. Светът беше разделен на две и едната половина беше в мрак.“

Въпреки че не работи в БНТ, последното, което може да се каже за Васа Ганчева, е, че е останала без работа. Тя участва с главна роля във филма „14 целувки“ на Пламен Масларов. Казва, че страшно се забавлявала по време на снимките, защото Масларов е невероятен човек. Снима се и в телевизионния вариант на „Бай Ганьо“ на Иван Ничев. И непрекъснато превежда.

„В лицето на сестра ми имам изключително строг редактор. Много неща съм превела. Наскоро излезе двутомникът на Стриндберг с мое участие като преводач, Бергман – „Латерна магика“, „Образи“ – сборници с негови сценарии, „Есенна соната“, която няколко сезона се въртя на театрална сцена. И трилъри, и пиеси съм превеждала. Предпочитам