телевизионният режисьор трябва да бъде универсална личност – не може цял живот да правиш само народна музика или само публицистика, трябва да знаеш всичко. Така се обогатяваш и се развиваш професионално. Защото всяко нещо си има своите похвати и стил. Затова и аз съм работила всичко.“

Според Васа Ганчева, звездното време на БНТ идва с началото на производството на забавни програми.

„Тогава много се снимаше на филмова лента. Направих двайсетина филма като рецитали или портрети. Тогава не съществуваше понятието клип. Но наистина правехме фантастични неща. У мен много силно се разви чувството за естетика – декора, обстановката, драматургията – това ми е от театралния свят. Малко хора го притежават. Награди съм получавала – и наши, и международни. Усещах развитието – чувството, че вървиш нагоре.

Имах базата, защото четях много. В книгата има нещо различно от компютъра. Синтезът между техника, информация и естетика – това прави телевизията уникална. В шоуто можеш да се развихриш, да проявяваш екстравагантност. С технически средства трябва да постигнеш това, което не можеш да изразиш с думи. Тогава за всички празници се правеха подобни програми – за деня на леяра, например.“

А как стоеше въпросът с контрола? Шоуто си е шоу, екстравагантността си е екстравагантност, но някой все пак е бдял да не се прекрачват нормите на здравия социалистически морал. Имаше ли такива хора?

„Как да нямаше?! Боже мой! Един от тях беше покойният Младен Младеднов – дългогодишен шеф на редакцията за забавни програми. Невероятен тиранин. А по-нататък, когато самият той започна да прави новогодишни програми, се оказа, че не е толкова талантлив. Обикновено пазителите на цензурата са некадърници. Програмите минаваха през иглени уши.

През 1988 г. снимах 12-часова новогодишна програма в НДК със счупен крак. Привлякох съвсем млади хора за сътрудници. Направихме такава силна и ексцентрична естетика, че дори цензорите се стъписаха и казаха, че не разбират това, което виждат. А самите те изглеждаха неприятно – едни такива сиви, скучни хора със сурови лица. Водеше се страшна битка за всеки кадър.

Бях снимала Елвира Георгиева, която по онова време много нашумя с една песен за коминочистача. Явява се Елвира с панталони тип шалвари – много модерни бяха тогава. А тъкмо вървеше възродителният процес. И от комисията казват: „Браво бе, другарко Ганчева, ние им сваляме шалварите, вие им ги слагате!“ След това се появява Васил Найденов, окичен с едни вериги, с кожени дрехи. Комисията, като го видя, твърдо заяви, че такова нещо не може да мине.

Обаче аз си имах коз. Съвсем спокойно заявих на Комисията: „Преди да обсъждаме каквото и да било, нека видим с какво ни поздравява за Новата година братският Съветски съюз.“ Пускам им касетата, там се появява една хевиметъл група – целите накичени с вериги, кожи, шипове, едни дълги коси се веят. И така Васко мина.“

Независимо от постоянните битки с всевъзможни приемателни комисии, Васа е убедена, че все пак някакъв тип контрол трябва да има. С единствената цел да бъде спряна „духовната порнография“, която