днес е заляла и малките, и големите екрани. В онези времена Васа е спорила не само с членовете на комисиите, но и със собствената си сестра Вера.

„Докато снимах новогодишната програма, за която разказвам, Вера се поинтересува кой ще дойде от чужбина. Като разбра, че идват „Бед Бойс Блу“, тя се възмути: „Пак ли такива изпълнители, какво е това, нали сме Европа?!“ Тогава я попитах кого иска да чуе. Тя отговаря – Жулиет Греко. И след два дни Жулиет Греко кацна в София. Умря от смях, когато й обясних, че е специалният подарък за сестра ми. Спомням си изключителното й визоново палто, каквото съм виждала само по телевизията, и атмосферата, която се носеше около нея – онази специфична атмосфера на великия френски шансон.

Тогава исках да докарам и много популярната шведска група „Юръп“. С триста зора се свързах с техния импресарио и започнах да говоря на шведски. Обясних, че се обаждам от България, от БНТ, и че много искам те да направят рецитал у нас. Последва мълчание и от другата страна на линията отново ме попитаха откъде се обаждам. Аз пак обясних и човекът отсреща, напълно смаян, ме попита как така говоря шведски. О, цяла България говори шведски, отговорих аз, защото цяла България иска да види тази група на живо.

За жалост, не стана. Били си изгорили косите по време на някакъв концерт и отишли да релаксират на Бахамите.“

В социалистическите времена телевизията беше само една, така че конкуренцията се развиваше в онова малко пространство в голямата сграда на „Сан Стефано“ 29. Основният конкурент на Васа Ганчева в областта на забавните програми като че ли беше Хачо Бояджиев.

„Не, не бих казала. Хачо си бе ветеран, работи от началото на 60-те. А аз започнах най-активно да работя в тази сфера през 80-те, когато него почти го нямаше. А и в телевизията има работа за всички. Младен Младенов, Хачо Бояджиев, Ласка Минчева, аз – такава беше конкуренцията. Аз дръпнах напред, защото постоянно работех. Викаха ме за всичките забавни програми, концерти, празници. Едновременно с това се занимавах и с публицистика. Защото нямаше как. Трябваше да се прави всичко.

Нашата професия е най-сродна с журналистическата. Един журналист трябва да е осведомен, да знае, да има опит. Трябва да намериш някакъв колорит, да населиш с духовност това, с което се занимаваш.“

Освен конкуренцията, в телевизията е имало и приятелства. Въпреки всичко.

„Бяхме много близки с Гарелов, с когото работехме заедно. С всички бях приятелка – с Тома Томов, Николай Конакчиев... Но най-добрият ми приятел беше Иван Славков. Той беше в една компания с моята сестра. Там бяха още Людмила Живкова, Яна Маркова, Светла Маринова – стюардесата, за която той впоследствие се ожени. На тази сватба сестра ми Вера и съпругът й Владимир Башев бяха кумове.
Така че с Иван сме нещо като роднини. По-късно започнахме да работим заедно. Изобщо с него е белязан целият ми живот.
Имам изключително добро отношение към Иван, защото съм видяла само хубави неща от него. Всички легенди, които се носят за Иван Славков, са верни. Всички! Много шарен човек бе. Обичаше да се забавлява,