това се водеше за наказание. Наказание, ама да видиш как живеят в онези държави всъщност е доста приятно, бихме казали днес.

„Ние все пак поназнайвахме нещо за тези държави, а там нищо не знаеха за нас. Питали са ме дали имаме трамваи. Връщала съм се разплакана, защото непрекъснато се опитвах да внушавам на новите ми познати, че България е модерна държава. Баща ми се впусна в най-активна дейност, като наблягаше и на културните връзки. Мечтата му беше Багряна да стане Нобелов лауреат. Работеше всеотдайно за тази кауза. Самата Багряна няколко пъти е идвала в Швеция, била съм до нея неотлъчно.

Стана изключително популярен дипломат, доайен на дипломатическия корпус в Швеция. И трудът му се оценяваше от чужденците. Това са добронамерени страни, нации, които имат куража да приемат новото и позитивното, макар да идва от друг строй, едва ли не враждебен на техния по онова време.“

Освен като за интелигентен и трудолюбив човек, Васа си спомня за баща си и като за хубав мъж, към когото жените не са оставали безразлични.

„С майка ми бяха задружно семейство, защото имаха сходни интереси – тя също беше земеделка, журналистка. Освен това притежаваше изключителни качества на домакиня. Още помня звука от колосаната покривка, когато се застилаше на масата. От две яйца и един патладжан майка ми можеше да сътвори щедьовър. Тя беше главен редактор на „Жената днес“, после създаде „Лада“ и въртеше модата в България – докара у нас Пиер Карден, Жак Естерел, Слава Зайцев… През 70-те години направи фантастичен моден фестивал „Десислава“.

И майка ми, и баща ми си отидоха от живота в активна възраст. Болестите ги отвяха за отрицателно време и аз затова ги помня жизнени, а не залежали и страдащи. Бяха красиви, ослепителни, с много вкус, четящи, интересуващи се от всичко. Вкъщи непрекъснато се внасяха книги и картини.”

С ученето в тогавашната английска гимназия Васа няма особени проблеми. Не обаче и с дисциплината.
„Вярно е, бях много палаво дете и дори се обиждах от това, че се уча добре, а все ми намаляват поведението. А ми го намаляваха, защото бях бунтар. Моите работи по литература се четяха от клас на клас. Същевременно се чувствах засегната от тази псевдодисциплина, която беше налагана – да не можеш да си сложиш телчица в плитчиците, смачканите барети… С една показалка ни вдигаха престилките пред всички, за да проверят дали нямаме фусти. Тези неща страхотно ме вбесяваха.“

В този период енергията на Васа намира най-различни проявления. Освен че е физкултурник на класа, тя създава и кабаре „Лола“, чиято основна дейност се изразява в играенето на канкан в междучасията. Подобни активности не се посрещат с възхищение от учителския състав и то най-вече от българския му състав.

„Обаче имахме страхотни преподаватели от чужбина – шотландци, англичани, дори новозеландци. Легендарната Крис Бартлет, която се появява във филма „Вчера“, още в 9-ти клас ме привлече в драматичния състав, където играехме пиеси на Шекспир, на Оскар Уайлд. Дори имахме премиера в Театъра на армията. Представихме „Колко е важно да бъдеш сериозен“ на Уайлд.