Здравейте, госпожо Ганчева,
Днес Ви гледах в предаването на Гала и веднага Ви пиша… Истински Ви харесвам, защото да, средата, в която сте расли, е важна, но качествените натрупвания, които сте постигнали през годините, многото книги, които сте изчели, общуването Ви с големи умове, това, което професията Ви е дала и срещата Ви с интересни и богати духовно хора, всичко това Ви прави човек с много познания и в същото време много земен,човечен и топъл. Напълнихте душата ми. Продължавам да чета публикациите Ви във вестник „Уикенд”, казвате, че в момента сте „на пазара” и абсолютно съм сигурна, че много скоро някоя телевизия ще Ви „лапне”, защото интелект като Вашия е грехота да не бъде използван. Но ще съм напълно откровена с Вас, защото безкрайно Ви уважавам. Затова Ви и пиша. Напоследък съм леко разочарована от писанията Ви по отношение на БНТ. Не че нямате своите основания, не че не знаете мръсните игри и комбинации, които стават там, не че аз харесвам кой знае колко БНТ, но Вие бяхте нейният най-голям защитник /нормално е, работехте там/. Днес обаче сте най-големият й критикар. Войната Ви със Севда Шишманова, която навярно е основателна, се приема за жалост като лична война. А Вие стоите много над всички тях, не могат да стигнат и малкия Ви пръст, многото години на Вашето ярко присъствие в БНТ, респектът, който будите у зрителя, интелектът Ви, който изпълва екрана, всичко това не би трябвало да Ви позволява да хабите енергия и сили за хора, които не са заслужили дори да си отворите устата и да ги споменете. Кой знае нещо за Севда Шишманова, кой я помни с нещо значимо, каква следа е оставила тя в телевизията, че да заслужава Вашето перо! Това, разбира се, е мое лично мнение, но като ревностен Ваш почитател аз не искам един такъв ум като Вашия да прави значима някаква Севда Шишманова. Вероятно проблемите са много по-дълбоки в БНТ, машинациите са големи, гешефтите и ограбването също, но в нашето болно време за жалост такива хора ни управляват… Знаете ли, в първите години на прехода, когато разни лумпени се тикаха в предните редици и се биеха в гърдите като големи демократи, изкарваха се репресирани и подтискани, непрекъснато хулеха системата и държавата, много ме угнетяваха, защото онези, които бяха истински репресирани и подтискани, никога не си позволиха да хулят и замерват с камъни и думи. Тези хора бяха истински достойните за мен и не преставах да се питам как така, след като са преживели всичко това, са останали наистина човеци без да си позволяват грозни хули, обиди и квалификации, как са се запазили такива горди души, обърнали гръб на преживяното, лошото, мерзкото. Не знам защо, но аз мисля, че и Вие сте като тях, горда, силна, независима. Останете си такава, защото ние такава Ви обичаме. Бъдете жива и здрава!

Дида Денчева
Събота, 15 януари 2011 г.