„СТРАХОТНА БЕШЕ ТАЗИ ВАСА!“
Беше пълно и с личности - Тодор Колев, кой ли не... Направен естетско, с вкус. Много ме е яд за този филм, но вече няма значение. И предишните два филма са на същата тематика - за мен, за песните ми, но третият беше най-сполучлив. Васа обичаше да снима и в Пловдив - Стария град, къщите. Намираше тази уютна атмосфера, в която песните някак придобиваха друг смисъл. Страхотна беше тази Васа!
- Знам, че не триете никога телефонните номера, дори и хората вече физически да ги няма...
- Да, точно така. Никога не ги трия. Просто нямам сили да ги изтрия. Не мога да ги изтрия нито от телефона, нито от живота си.
Убедена съм, че ще се срещнем отново някой ден на небето и пак ще бъдем приятели. Приятелството е като любовта. То е химия. Не ставаш с всеки приятел. Това са предопределености.
- Чувствахте ли някакво огорчение в нея заради онова, което преживя, преди да си отиде? Малко след това вие попитахте: защо има толкова злоба и толкова голяма бездуховност“…
- Разбира се, Васа си отиде оскърбена. Това, което стана, е нещо изключително нелепо. Но тя беше широко скроена. Умът ѝ беше елитарен, умееше да преработва всичките тези дребни, мерзки моменти. Беше над дребните неща. И ги прескачаше - като малки препятствия. Не искам да говоря по темата за обидата, която ѝ нанесоха, защото е отвратително. Васа е имала и други трудни моменти в живота си. Но точно тези моменти правят човека силен, а Васа беше силна. Необикновена. Различна. И обществото, и медиите, ѝ дължат повече внимание - защото такива хора няма много на земята. Броят се на пръсти и аз съм привилегирована, че голяма част от моите приятели са точно такива. Вероятно сега, като ни слуша отгоре, че си говорим за нея, се усмихва. Отнасяше се с намигане към живота.
- Какво правеше в моменти на притеснение от или заради нещо?
- Отиваше на фризьор. Много слушаше и моите песни. Знаеше ги наизуст всичките.
Едно интервю на
Анелия ПОПОВА
Котаракът Хохо почина година след стопанката си
Васа Ганчева е родена на 29 април 1946 г. в София. Родителите ѝ са видни личности в тогавашното българско общество - баща ѝ Лалю Ганчев е деец на БЗНС, общественик и дипломат, а майка ѝ Наля е известна журналистка. Сестрата на Васа - Вера Ганчева, е литературовед и есеист, университетски преподавател и преводач.
Васа завършва английската гимназия в София, кандидатства английска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски". До края на живота си Васа Ганчева е заобиколена от талантливи и забележителни личности. Една от мечтите ѝ през последното десетилетие беше да напише мемоарна книга, в която да разкаже за събитията, познанствата и приятелствата, но също така и за трудностите и огорченията, които от друга страна не ѝ бяха чужди. Сред приятелите ѝ навремето са били Стефан Данаилов и вече покойната му съпруга Мария, певецът Георги Минчев, Тодор Колев, Стефан Мавродиев, Милен Пенев... Впоследствие към тях се присъединяват Людмила Живкова и Иван Славков, Енчо и Катя Пиронкови, Любомир Левчев...
Васа Ганчева постъпва на работа в БНТ през 1972 г.