През 1972 г. Васа Ганчева постъпва на работа в Българската национална телевизия. Малко известно е, че професионалният ѝ път там започва в редакция „Информация и публицистика“, където е режисьор на предаванията „Всяка неделя“, „Панорама“, „Екран“, „Младост“ и др. Впоследствие в продължение на седем години работи върху седмичното обзорно културно предаване „Журнал ЛИК“.

Успоредно с дейността си в БНТ пише статии за културни процеси и явления, както и превежда от английски и шведски. Благодарение на нейния превод за пръв път на български език излиза знаменитата автобиографична книга наИнгмар Бергман „Латерна магика“ (1995 г.), предшествана от сборника „Лице срещу лице“ (1984 г.), съдържащ киноповестите „Сцени от един брачен живот“, „Лице срещу лице“ и „Из живота на марионетките“. Следват преводът на „Есенна соната“, чиято постановка в режисура на Младен Киселов се превръща в един от хитовете на българския театър през последните две десетилетия, както и творческата автобиография на Бергман „Образи“ (2004 г.).

Васа Ганчева е известна и с преводите си на драми от Аугуст Стриндберг, много от които са поставяни на столични и провинциални сцени („Госпожица Юлия“, „Бащата“, „Кредитори“, „Сонатата на призраците“, „Последното предупреждение“, „По-силната“ и др.). Значителен е и приносът ѝ в превода на шведска проза; по нейна заслуга у нас излиза и поезията на Петер Кюрман.

За постиженията си в областта на превода Васа Ганчева е удостоена с българо-шведската литературна награда „Артур Лундквист“.

Сред телевизионните филми, които Васа Ганчева заснема като режисьор – в повечето случаи по нейни сценарии – се открояват тези, посветени на Людмила Живкова, Иван Славков, Любомир Левчев, Димо Димов, Георги Христов и др. Интересно е да се отбележи и нейното актьорско участие в игрални филми като „14-те целувки“ (реж. Пламен Масларов), „Огледалото на дявола“ (реж. Николай Волев) и „Бай Ганьо“ (реж. Иван Ничев).

Важен поврат в творческата ѝ кариера настъпва през 2001 г., когато вестник „Труд“ я ангажира като редовен автор на аналитични коментари за телевизионната продукция у нас. Идеята за това сътрудничество, както и заглавието на рубриката – „Телевизионни мистерии“ – са нейни. Редакцията бързо приема предложението и ѝ дава възможност не само да съживи, но на практика да възкреси телевизионната критика в България, почти изчезнала през годините на т.нар. преход.

Успехът на рубриката е значителен. От позицията на опитен и компетентен телевизионен професионалист Васа „наблюдава под лупа синия екран“, а нейните оценки – точни, аргументирани, често поднесени с хумор и с разбиране към трудностите на телевизионната работа, равносилна на ежедневна борба за качество и творческо присъствие – се приемат еднакво добре както от специалистите в „десетото изкуство“, така и от широката читателска публика.

Разбира се, не липсват и засегнати – продуценти, водещи, сценаристи, които в идейно-естетическите вакууми на новото време намират „ниши“ за вулгарното, бездуховното, подражателското, безродното. Те се превръщат в естествени мишени на критиката в „Телевизионни мистерии“, която често попада право в целта и носи на авторката не само популярност и уважение, но и озлобление от определени среди в гилдията, понякога достигащо до яростна нетърпимост и дори ненавист.