Във „Вкусът на живота“ всеки петък гостуват ярки представители на българската култура и наука, които получават възможност за пряк контакт със зрителите чрез откритите телефонни линии. Не след дълго предаването се превръща в едно от най-популярните и обичани в националния ефир. За петте години на съществуването му през Студио 3 на БНТ преминават над 120 изтъкнати личности – мислители, творци, водещи фигури в културния и обществения живот. Благодарение на техния престиж и магнетично присъствие, на харизмата на водещата, нейните уместни въпроси и свободния, интелигентен стил на разговор, както и на безукорната телевизионна естетика, поддържана от талантливия екип, мащабът и въздействието на предаването далеч надхвърлят първоначално очертания зрителски кръг. „Вкусът на живота“ се превръща в явление с национален обсег и значимост.

Предаването последователно отстоява високи професионални стандарти и оставя ценен архив, съхранил важни постижения и личности от българската култура.

На 19 октомври 2010 г. Васа Ганчева представя в БНТ предложение за обновяване на предаването „Вкусът на живота“, за да отговори то на изискванията на една нова, значителна по численост и все по-младежка публика. От концепцията става ясно, че тя вижда за своята нашумяла програма нови социално-културни задачи, търси по-силен отзвук на поставяните въпроси и по-ясен идеен и художествен ефект.

Но макар именно такова предаване да е необходимо на БНТ, моментът вече е пропуснат. „Вкусът на живота“ отдавна е породило недоволство у някои отговорни фактори в телевизията заради голямата си популярност и творческата независимост на своята авторка и водеща – професионалист, неподатлив на кулоарни интриги и на обидното пренебрежение на определени властимащи. Ревнивото отношение към нейното присъствие и успехи, както и опитите да бъде уязвена и поставена в унизително подчинение на ограничени хора, в крайна сметка водят до отказ от развитието на предаването.

„Вкусът на живота“ все пак продължава да се излъчва едночасово, макар и в почти негледаемо програмно време, когато голяма част от най-преданите му зрители са на работа и са принудени да следят повторенията му късно през нощта или призори. Постепенно то е преместено и в програмна схема с крайно недостатъчната продължителност от 27 минути. Така и не е включено в сателитната програма за сънародниците ни в чужбина, въпреки многобройните писма до ръководството на БНТ с настояване това да се случи.
Васа и сътрудниците ѝ са подлагани на оскърбителни нападки и безпочвени обвинения. „Колкото нарастваше престижът на предаването и зрителският интерес към него, толкова се засилваше и желанието тази програма да бъде смачкана, забутана и омаломощена финансово, технически и програмно“, споделя с огорчение Васа Ганчева в едно от интервютата си. Именно тогава тя оповестява решението си да прекрати работата си в БНТ, да спре предаването и да се отдаде на публицистични изяви, творческо писане и преводи.

До последния си дъх тя не се огъва и не се предава, а в едно от последните си обръщения към своята многобройна публика сякаш оставя своя завет:
„Призовавам зрителите, моите скъпи сънародници, да бойкотират категорично опитите да ги натикат все по-дълбоко в помийната яма със спекулативни фрази от рода на: „Ами народът иска това!“ Да не разчитат на импотентни органи като СЕМ, на парламентарни комисии за медии и пр. Да не вярват на корумпирани социологически рейтинги. Да търсят гражданските си права, да пазят децата и младежта, защото щетите са и предвидими, и ужасяващи.“. Думи, които звучат актуално и днес.