Писмо от Варя Наумова

Здравейте, госпожо Ганчева,
Радвам се, че си дадохте имейла в „Уикенд”. Чудех се как да се свържа с Вас. Болно ми е от всичко това, което гледам по телевизията. Искам да Ви разкажа нещо. Аз съм около Вашата възраст. В детството си ходех на симфонични концерти.- от провинцията съм. Не насила. Имаше диригент – Месру Мехмедов, вероятно го помните. Той беше диригент на Пловдивския симфоничен оркестър. Изнасяше образователни концерти в Пловдив и в съседните градове. Караше музикантите да свирят темата и дирижирайки после цялото произведение, се обръщаше към публиката и даваше знак. В смисъл: „чувате ли, ето това е темата, подета от флейтите, например”. По телевизията, единствена тогава, предаваха и концертите на Бърнстейн за деца. Всъщност Мехмедов спечели конкурса за асистент на Бърнстейн и загина в самолетна катастрофа. Какво можем да предложим на нашите деца и внуци сега? Отвсякъде ги залива пошлост.
Бях в Дания. По тяхната държавна телевизия /мисля DT 1/ има детско предаване „Сигурд и операта”. Сигурд е с музикално образование, но се изявява като шоумен. На екрана той е с четири кукли. Зад гърба му – симфоничен оркестър с ужасно симпатичен и артистичен диригент, който от време на време, освен да дирижира, влиза в диалог със Сигурд. Едното предаване беше „Кармен”. Куклите съответно облечени. Разиграват накратко либретото. От време на време „изпяват” ария или дует. Диригентът жестикулира и акцентира. Тригодишната ми внучка гледа в захлас. И нищо друго не иска освен Сигурд! Всяко ново предаване е празник. Дори си позволи и Вагнер да включи и децата го гледат в захлас. Така стойностната музика им става ежедневие. Така се възпитават деца, нация, култура. Съжалявам, че не им разбирам езика, а само гледам и слушам музиката, но е заразително, интелигентно направено.
Защо Ви го разказвам това, не зная. Как ми се иска някой да направи нещо подобно.
С уважение

Варя Наумова
Петък, 9 юли 2010