книгите, постепенно запълнили почти всяко кътче в стаята, отредена за нея в просторната посланическа резиденция… Тя е млада, чаровна, популярна, не пропуска хубавите моменти, от каквито сякаш е съставено всекидневието й в Стокхолм или в Осло, Копенхаген, Рейкявик, където придружава баща си на неговите официални визити. Но в същото време не се жали, работи неуморно над себе си и за себе си, създава интересни и перспективни контакти.

До края на живота си Васа Ганчева е заобиколена от талантливи и забележителни личности, между нея и тях сякаш тече високочестотният ток на взаимното привличане и уважение. Една от мечтите й през последното десетилетие беше да напише мемоарна книга, в която да разкаже за събитията, познанствата и приятелствата, с които съдбата я обогатяваше кажи-речи непрекъснато, но вероятно и за трудностите и огорченията, които от друга страна не й биваха спестявани. Тя всъщност започва да пише такава книга, но динамиката на всекидневието й не позволява да отреди на работата си над нея повече време и днес само от няколко етюдно нахвърляни спомени за детството й в София и за годините на младостта в Скандинавия можем да заключим, че това не би било стандартна автобиография, а завладяващ и художествено въздействащ разказ за една епоха. Впрочем не - за няколко епохи, събрани в един живот. И за неповторимия „вкус на спомена” , както Васа е озаглавила тази, за жалост, ненаписана книга. Носталгията по родината, усещането, че писмовната кореспонденция с най-близките й приятели в София не е достатъчна, за да задоволи жаждата й за емоционално общуване и интелектуален обмен на знания, идеи, проекти я кара да пътува до България колкото е възможно по-често. При едно от поредните й завръщания режисьорът Методи Андонов я изкушава с предложението да му стане асистентка и да се опита да приложи наученото в Стокхолм в процеса на работата си с него над филма „Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1971). Близкото сътрудничество с Методи Андонов, което прераства в трайно приятелство, е също така истинска школа за професионалното формиране и развитие на начеващата режисьорка. Установила се в София, Васа Ганчева бързо намира място в културните среди на столицата, сътрудничи на периодичния печат с информативни материали за театрални и филмови събития на Запад, събира в дома си млади творци, които слушат донесените от нея грамофонни плочи със записи на модерна музика, обсъждат книги и актуални явления в литературата и изкуството, забавляват се. Сред тях са Стефан Данаилов и бъдещата му съпруга Мария, певецът Георги Минчев, Тодор Колев-Адама, Стефан Мавродиев, Милен Пенев, Добромир Манев, Елена Жандова, Александър Бързицов, Северина Тенева, Климент Денчев…

Впоследствие към тях се присъединяват Людмила Живкова и Иван Славков, Енчо и Катя Пиронкови, Любомир Левчев и Дора Бонева, Сули и Ани Сеферови… Имената са много и почти без изключение принадлежат на личности с признат принос в българския театър и кино, в литературата и музиката, в живописта, графиката и дизайна на България. А също и в десетото изкуство, телевизията,