„СТРАХОТНА БЕШЕ ТАЗИ ВАСА!“

Беше пълно и с личности - Тодор Колев, кой ли не... Направен естетско, с вкус. Много ме е яд за този филм, но вече няма значение. И предишните два филма са на същата тематика - за мен, за песните ми, но трети­ят беше най-сполучлив. Васа обичаше да снима и в Пловдив - Стария град, къщите. Намираше тази уютна атмосфера, в която песните някак при­добиваха друг смисъл. Страхотна беше тази Васа!

- Знам, че не трие­те никога телефонните номера, дори и хората вече физически да ги няма...

- Да, точно така. Ни­кога не ги трия. Просто нямам сили да ги изтрия. Не мога да ги изтрия нито от телефона, нито от жи­вота си.

Убедена съм, че ще се срещнем отново някой ден на небето и пак ще бъдем приятели. Приятелството е като любовта. То е химия. Не ставаш с всеки приятел. Това са предопределености.

- Чувствахте ли ня­какво огорчение в нея заради онова, което преживя, преди да си отиде? Малко след това вие попитахте: защо има толкова злоба и толкова голяма бездуховност“…

- Разбира се, Васа си отиде оскърбена. Това, което стана, е нещо изключително нелепо. Но тя беше широко скроена. Умът ѝ беше елитарен, умееше да преработва всичките тези дребни, мерзки моменти. Беше над дребните неща. И ги прескачаше - като малки препятствия. Не искам да говоря по темата за обидата, която ѝ нане­соха, защото е отврати­телно. Васа е имала и други трудни моменти в живота си. Но точно тези моменти правят чо­века силен, а Васа беше силна. Необикновена. Различна. И обществото, и медиите, ѝ дължат по­вече внимание - защото такива хора няма много на земята. Броят се на пръсти и аз съм приви­легирована, че голяма част от моите приятели са точно такива. Веро­ятно сега, като ни слуша отгоре, че си говорим за нея, се усмихва. Отна­сяше се с намигане към живота.

- Какво правеше в мо­менти на притеснение от или заради нещо?

- Отиваше на фризьор. Много слушаше и моите песни. Знаеше ги наизуст всичките.

Едно интервю на
Анелия ПОПОВА

Котаракът Хохо почина година след стопанката си

Васа Ганчева е родена на 29 април 1946 г. в Со­фия. Родителите ѝ са видни личности в тогавашното българско общество - баща ѝ Лалю Ганчев е деец на БЗНС, общественик и дипломат, а майка ѝ Наля е известна журналистка. Сестрата на Васа - Вера Ганчева, е литературовед и есеист, университетски преподавател и преводач.

Васа завършва английската гимназия в София, кандидатства английска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски". До края на живота си Васа Ганчева е заобиколена от талантливи и забележителни личности. Една от мечтите ѝ през последното десетилетие беше да напише мемоарна книга, в която да разкаже за събитията, познанствата и приятелствата, но също така и за трудностите и огорченията, които от друга страна не ѝ бяха чужди. Сред приятелите ѝ навремето са били Стефан Данаилов и вече по­койната му съпруга Мария, певецът Георги Минчев, Тодор Колев, Стефан Мавродиев, Милен Пенев... Впоследствие към тях се присъединяват Людмила Живкова и Иван Славков, Енчо и Катя Пиронкови, Любомир Левчев...

Васа Ганчева постъпва на работа в БНТ през 1972 г.